Светите братя Кирил и Методий

С голяма благодарност всички славяни тачим паметта на нашите първоучители св.Кирил и брат му св.Методий, които съставят славянската азбука и превеждат Словото Божие на говорим и разбираем за славяните език. Тия вестители и служители Господни са увенчани с неувяхваща слава, защото Иисус Христос е казал за такива че, "който изпълни и поучи хората на Неговите заповеди, той велик ще се нарече в Царството Небесно". /Мат.5:19/

Братята Константин и Методий са живели през 9 век и са родени в гр.Солун. Техни родители са Лъв, известен сановник в града, и Мария. В семейството царяла атмосфера на християнска вяра и благочестие. По-големият брат, Методий, бил назначен от византийския император за управител на славянските племена, които по онова време живеели около Солун. След няколко години, обаче, той оставил славянското княжество и се поселил в манастир на планината Олимп, където като монах прекарвал дните си в молитва и изучаване на Свещеното Писание.

Константин от ранни години се отличавал с буден ум и удивителен стремеж към усвояване на научни знания. Това дало повод на Логотет Теоктист, влиятелна личност в императорския двор, който бил близък на семейството, да издейства от императрица Теодора, която управлявала от името на сина си, Константин да бъде възпитаван и обучаван с малолетния император Михаил.

Под ръководството на най-учените мъже на империята, сред които се отличавал патриарх Фотий, Константин бързо усвоявал полезното знание на своето време. След като завършил цикъла на обучение, той бил назначен за библиотекар при храм "Св.София" и преподавател по философия в "Магнаурската школа"  от където му излязло прозвището  Философ.

Когато младия учен бил едва 24 годишен в Цариград дошли пратеници на Сарацинския халиф, който искал от императора да му прати учен мъж за диспут със друговерците за да се увери коя е истинската вяра. Императорът избрал за тази мисия Константин, който отивайки сред сарацините блестящо се справил с възложената му задача, като сразил противниците си в словесен двубой, изтъквайки предимствата на Християнската вяра, без някой да може да му противостои.

След завръщането си в Цариград, Константин отишъл при брат си Методий в манастира на Олимп. Не след дълго, обаче, се наложило да замине на нова мисия, този път при Хазарите. Сега го придружавал и Методий. По пътя, край град Херсон, те открили в морето мощите на римския папа Климент, който бил заточен тук от император Траян и загинал мъченически.

И тази мисия била успешна. Князът на Хазарите и множество народ приели християнството, като се покръстили.

При завръщането в Цариград, братята били посрещнати с почести. Предлагали им епископски сан, но те отклонили това и Методий станал игумен на един от манастирите, а Константин останал на служба в църквата "Св.Апостоли".

Двамата братя, били вече с  утвърдени имена на опитни в областта на църковната дипломация люде. Затова, когато в Цариград дошли пратеници от Ростислав, княз на Моравия, с молба в княжеството да бъдат изпратени учени мъже, които да проповядват християнството на народа на разбираем, славянски език. Императорът и патриарх Фотий веднага се сетили за Солунските братя. Те знаели, че Константин работи задълбочено върху славянския език и върху писмени знаци които да отразяват неговите фонетични особености.  Затова ги повикали и им предложили да отидат и да проповядват Словото Божие в земите на западните славяни.

След като новата азбука била готова и някои от книгите на Библията преведени, в 862г. светите братя  със свои ученици отпътували за новото начинание.

В продължение на четири  години  те обиколили Моравия и Панония, като служили на славянски език и  подготвяли на четмо и писмо будни младежи. Превода на богослужебни книги също напредвал. Така се турило началото на благовестието на Христовото учение на роден език и се посяло семето на славянската писменост. Това, обаче, не било прието с добро око от немските епископи които служили на латински.Те отнесли въпроса до папа Николай и така се зародил триезичния спор. Последните твърдели, че на Бога може да се служи само на трите свещени езика: еврейски, гръцки и латински. Папата повикал Константин и Методий в Рим за да чуе от тях какъв е проблема. Тръгвайки на път св. братя минали през Венеция, където с аргументи от Свещеното Писание оборили латинското духовенство. Когато дошли в Рим папа Николай бил вече починал и новия папа Адриан, който желаел да има мир и единодушие в църквата, ги приел радушно. Константин и Методий носели със себе си мощите на св.Климент, които били положени в църквата построено в памет на светеца. С това те още повече спечелили благоразположението на новия папа. Той благословил да се извършат съвместни служби в църквите посветени на св. ап. Петър и на св. ап. Андрей, който навремето проповядвал по славянските земи. Службите били отслужени отчасти на латински, отчасти на славянски езици и  богослужебните книги на славянски език били специално осветени.

Тук Константин, който бил вече с разклатено здраве, приел монашеска схима с името Кирил. Предчувствайки края си св.Кирил се обърнал към брат си с думите: "Брате, ни с тебе бяхме като два чифта волове, които орат една нива; и ето аз падам на браздата, рано свърших своя ден. Ти обикна усамотението на планината Олимп; но моля те, не оставяй наченатото дело, защото чрез тоя подвиг ти по-скоро можеш да се спасиш".

На 42 година св.Крил почива в 14 ден на месец февруари през 869 година.

Папа Адриан сам извършва опелото и светецът бил погребан в храма на св.Климент.

След погребението св.Методи побързал да се върне в славянските земи, като отишъл най-напред в Панония, където княз Коцел му съдействал във всичко.  За да може делото да върви по успешно, се наложило св.Методий повторно да отиде в Рим за да приеме епископски сан. Като епископ той срещнал още по-голяма завист и вражда от страна на немските епископи. В завързалите се непреязнени отношения се намесил и немския император, който чрез Моравския княз Светополк успял да издейства заточение на св.Методий в Германия. Чак след две години по настояване на новия папа Иоан VІІІ, приемник на Адриан, св.Методий можал да се завърне и да продължи църковното и просветното дело, което  било живо.  Клеветите и доносите, обаче, не спрели. На папата било донесено, че новия епископ се отклонява от учението на Римската църква. Наложило се св.Методий отново да пътува до Рим за да се защити. И този път правдата възтържествувала. Папа Иоан прозрял лукавите козни на немското духовенство и оправдал славянския епископ като заявил: "Ние одобряваме славянските букви, изнамерени от Константин Философ и заповядваме, на този език да се възвестяват делата Божии и  да се хвали  Господ Иисус Христос".

Епископ Методий бил, след завръщането си, приет с радост от своето паство, което го обичало и  усърдно се вслушвало в неговите поучения.

Враговете на светеца, след като не успели с клеветите си пред папата, се обърнали към Византийският император Василий Македониянин. Използвайки лукаво, създалите се обтегнати отношения между Рим и Византия, между попската институция и вселенската патриаршия, те обвинили Методий в сближаване с римския престол. Императорът извикал Методий в Цариград но за изненада на западните епископи и княз Светополк, той бил приет радушно и от императора и от патриарха. Даже патриархът задържал няколко книги, преведени от св.Методий, за да ги използва при контактите си с новопокръстените българи.

След завръщането си в Панония, еп. Методий бил оставен най-после за известно време на спокойствие. Това му позволило да завърши превода на  цялата Библията  с изключение на книга "Макавей" и да разгърне по-широка мисионерска дейност за да може славяните от Далмация и Хърватия чак до Полша да слушат Словото Божие на разбираем език. Едничък Моравският княз Светополк продължавал да мрази и преследва св.Методий, като очаквал само смъртта на влезлия вече във възраст епископ, за да се разправи с учениците му.

Чувствувайки, че краят му се приближава, св.Методий избрал за свой заместник ученикът си Горазд , като му завещал да продължи делото.

Светецът почива на 6 април 885 година. След смъртта му Светополк и немските епископи почнали да преследват учениците Методиеви, които били принудени да напуснат Моравия. Но Господ често използва в Своя промисъл за добри и старанията на тия които Му се противят. Прокудените ученици намират убежище в България. Там, под покровителството на цар Борис и сина му цар Симеон, те се трудили усърдно за разпространение на вярата и ограмотяване на народа и плодовете от тези трудове се разлели като изобилен и животворен поток сред обширния славянски свят.

Минали са от тогава повече от хиляда и сто години, но Светата Православна Църква продължава тържествено да тачи паметта на великите славянски просветители като ги възпява: "Богомъдри Кириле и Методий, като равни на апостолите и учители на славянските страни, молете Владиката на  всички, да утвърди славяните в православие и единомислие, да умири света и да спаси нашите души. Амин.

 

< назад