Свети Климент Охридски

Св. Климент е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.

Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че св. Климент е българин роден в Югозападна Македония.

Данните за живота му преди неговата дейност в Македония са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. „Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект". Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език" и „най-учен мъж", а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, АнгеларийГоразд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ." и

Предполага се, че св. Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на св. Кирил и Методий през 859-861 г.

Безспорно св. Климент участва и в мисията на св. Братя във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на св. Кирил в Рим през 869 той се връща със св. Методий в Панония и Великоморавия, а след като св. Методий почива (пролетта на 885 г.), св. Климент, заедно с избрания от св. Методий за негов наследник св. Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Епископа на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава св. Горазд. Св. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора, със св.  Наум и други ученици е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал „от три липови дървета" Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с св. Наум Преславски, св. Сава, св. Ангеларий и може би св. Горазд.

Началникът (старобълг. „боритаркан") на крепостта (днес „Калемегдан" в Белград), явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и отпраща подобаващо при св. цар Борис I.

Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на св. Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Св. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само св. Климент и св. Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.

Св. Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а св. Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица да основе вторият главен книжовен център в държавата.

Топонимът „Кутмичевица" е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания. В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова св. Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета". Там св. Климент отсяда в три подарени му от св. Цар Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие", близо 3500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата „Велички". Така той става там първия славянски епископ. Св. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица в същата 893 година.

Когато след 7 години св. Наум умира в 910 г., св. Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път св. Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.

Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, св. Климент умира на „27 юли 6121 г." - 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата" манастирска църква „св. Панталеймон" („Стари св. Климент"), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква „св. Богородица Периблептос", наречена след това „св. Климент". Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие" се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден - 25 ноември, а в деня на неговата смърт - 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

Изображения на св. Климент се срещат от началото на 14 век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос превежда на новогръцки „Пространното житие", написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.

Първият съвременен университет в България - Софийският университет "Свети Климент Охридски",  е наречен на негово име при основаването му на 1 октомври 1888.


 

< назад