ТАЙНСТВО ПОКАЯНИЕ

Покаянието е тайнство, чрез което вярващшят християнин, след гласна и директна изповед на греховете си, с гласно изказана от изповедника прошка получава благодатно опрощаване на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност.

Като израз на съзнание за греховност покаянието съществувало и в Стария Завет. Св. цар Давид искрено се каел за сторените от него грехове. Св. Йоан Кръстител проповядвал покайно кръщение. Макар че покаянието в Стария Завет било благотворно за човека, то нямало благодатната сила да го очиства от всичките грехове и да го примирява с Бога.
Господ Иисус Христос установил Покаянието като тайнство. След възкресението Си Той казал на Своите ученици: "Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Иоан 20:22-23).
Властта да се прощават или задържат греховете е благодатна, тайнствена. Апостолите, получили тази власт от Иисус Христос, я предавали на своите приемници. Така тя се съхранява в Църквата постоянно.

Видимата страна на тайнството Покаяние, която се възприема чрез слуха, включва устното изповядване греховете на каещия се пред Бога в присъствието на изповедник, и прощаването на греховете от изповедника, който върши това от името на Бога.

Невидимата страна на тайнството Покаяние е в това, че посредством Божията благодат каещият се грешник бива освободен от греховете си от Самия Господ Иисус Христос. Чрез това той се примирява с Бога и му се дава надежда за спасение. Ярък пример в това отношение е разкаялият се грешник на кръста, на когото Христос прости греховете и му отреди вечен живот в Царството си.

Искреното покаяние за сторените грехове е придружено с твърдо решение да не се връщаме отново към тях. Горещото желание да поправим живота си е естествена последица от искреното съкрушение за греховете, защото не е възможно истински да се съкрушаваме за сторените от нас грехове и в същото време да не чувстваме у себе си искрено желание и решимост да поправим своя начин на живот.

Подготвителни и спомагателни средства за покаянието са също постът и молитвата. Постът, придружен с искрена молитва, е важно средство за самовглъбяване, анализ и разкаяние за сторените грехове.
Съобразно конкретните индивидуални нужди Църквата е отредила при изповед да се налагат епитимии. Думата епитимия е гръцка и значи забрана, запрещение. Както лекарят забранява някои храни и предписва съответни лечебни средства, така изповедникът забранява едно или предписва друго с цел да въздейства благотворно за духовното лечение на изповядващия се.