Поклонническо пътуване в България и Гърция

(29.10.2016)

 

 

В съботната утрин богослужбата в манастира започва преди изгрев слънце. Пред чудотворната икона на св. Георги се нареждат богомолци и търсят неговата молитвена помощ и застъпничество пред Всеподателя Бога.

Светогорски монаси са нарисували икона на Божията Майка и са я дарили на храма. Тя е изложена за поклонение заедно с иконата на свети великомъченик Георги.

След завършване на светата литургия отиваме в трапезарията, където е приготвена закуска. Благодарим на гостоприемните домакини и се разделяме с намерение отново да се върнем.

Слънцето наднича зад клоните на столетния чинар и ни съпровожда до автобуса. Преминаваме границата  при пропускателния пункт Илинден - Ексохи и пътуваме за първия манастир на гръцка земя посветен на св. Йоан Предтеча, който се намира на 10 км. югоизточно от град Серес .

В склоновете на планината Меникио зад каменна  стена се издига сградата на  манастира. Негов основател е Йоаникий от град Серес, който решава да построи през 1270 г. обител на св. Йоан Предтеча. Той е първият негов  игумен от 1278 г.

През 1332 г. манастирът получава названието патриаршески.

От 1457 до 1462 г. монах тук е първият Патриарх след падането на Константинопол - Генадий Схоларис. В манастира се намира гробът му.

Голям е приносът на манастира в опазването и разцвета на Елинистичната култура благодарение на съществуващата в него в продължение на триста години школа на висше университетско ниво.

Още с влизането сме възхитени от добре поддържания двор с калдъръм и кичести саксии. В центъра се намира църквата построена през 14 век. На запад от нея е издигната Фиала през 1854 г. използвана за освещаване на вода в началото на всеки месец. Църквата е оградена от монашески килии, зданието на църковното училище и трапезария. В дясно от входа се издига кула. В нея се намира библиотека, в която някога се съхранявали 100 тома ръкописни папируси и ценни издания в 200 тома разграбени по време на войните

Най-ранните стенописи са от времето на втория основател Йоаким /1300-1333 г-/ и се отличават с изразителност характерна за съвременните стенописи в Солун и на Света Гора. По-късните стенописи от 1804 г. представляват истински образци на изкуството.

Монахиня ни запознава с историята на манастира и на излизане от църквата ни кани да си вземем локум и хляб. Правим снимки. Някои хора от групата влизат в магазина, за да си купят храни произведени от монахините.

В ранния следобед се насочваме към следващия обект - манастира „Икосифиниса". За името му съществуват няколко предания. Според първото св. Германос, когато седял в един оазис с двайсет палми до река Йордан  явил се ангел и му казал, че св. Богородица го изпраща да построи манастир в планината Пангео. След седем години той пристига тук, построява манастир и го нарича „Икосифиниса"  или „20 палми", за да си спомня за чудото.

Според второто предание св. Германос дошъл на мястото на днешния манастир и видял, че няма вода. Забелязал кос, на гръцки „косифос", който свил гнездо в къпините и така разбрал, че там има вода. Това било мястото на аязмото, което днес е до параклиса на св. Варвара.

Трето предание разказва как св. Германос отсякъл дърво, за да направи дъска за икона на св. Богородица, но дъската се пукнала. Натъжен св. Германос започнал да се моли на Пресвета Богородица и решил да отсече друго дърво. Тогава му се явила Божията Майка цялата обляна в светлина като в пламък и казала: „Виждам твоята вяра и чувам молитвите ти. Затова ще ти подаря Своя образ върху пукнатата дъска, но той ще бъзе неръкотворен". Наблизо било едно глухонямо пастирче. То чуло всичко, проговорило и повторило думите Й. Сутринта върху дъската бил образа на Владичицата. Нарекли я „Икосифиниса", защото св. Богородица се явила в светещ пламък, а на старогръцки пламтящо червено е „финикон".

Близо до днешната сграда има развалини от стария манастир строен през 451 г. от епископ Филип Созон.

Свети Германос е първият игумен на построения от самия него манастир.

През 1472 г. тогавашния патриарх Дионисиос напуска Патриаршията и идва в манастира. Започват строителни и възстановителни работи. По това време тук има 24 йеромонаха, трима йеродякона и 145 монаха.

 Манастирът е разрушаван от земетресение, през 1829 г., от пожар, през 1854 г. Епидемия от холера погубва монасите през 1864 г. От 1974 г. той е действащ женски манастир.

Чудотворната икона помага при заболявания и на бездетни семейства. По време на турското робство жената на пашата от Каламбаки отива с християни да се поклони на иконата. Детето им било нямо и проговорило. В знак на благодарност тя свалила наниза с пендари и го закачила на иконата. Той стои там до днес.

В манастира видяхме българска монахиня. Зарадвана тя ни посрещна и ни почерпи със сладкиши приготвени на място от монахините.

Наляхме си вода от аязмото и продължихме към град Ксанти. Построен амфитеатрално по склоновете на Родопите, в Тракия, където се срещат Черно и Егейско море, Европа и Азия, той очарова посетителите с благородство и великолепие.

Закъсняхме и не успяхме да участваме във вечерната служба. Поклонихме се в катедралния храм "Св. Йоан Кръстител". Църквата е построена през 1838 г. и разрушена в началото на 19 век от пожар. Изградена във византийски стил тя е с богата вътрешна украса. Интерес представлява иконата  "Рождество на св. Йоан Кръстител" нарисувана през 19 век и надгробния надпис посветен на епископ Евгениос.

Близо до църквата се намира двуетажна сграда, където е канцеларията на епископа на Ксанти. На излизане от храма успяхме да се видим с него и да поговорим. Той изрази радостта си, че сме на посещение в града и правим поклонение по манастири и църкви. С присъщото на всички гърци гостоприемство той поръча на едно от момчетата, което го придружаваше, да отиде и да донесе сладки, за да ни почерпи.

Остана ни малко време и тръгнахме да се разходим в старата част на града по уличките с красиви двуетажни къщи. Старият град се намира в северната част на Ксанти. Това е историческото ядро, което заема площ от 380000 кв. м. Градът е отново построен след опостушително земетресение през 1829 г. върху развалините на едва оцелели църкви останали от времето на византийската епоха.

През 19 век Ксанти е неголям град с население от 8000 души, докато днес то наброява около 45 000. Благодарение на тютюнопроизводството той е икономически добре развит град. Построен е от епирски и македонски майстори с характерни лабиринти от улици с традиционни балкански къщи, гостилници, магазинчета и църкви типични за последния период на османско владичество. Старият град може да бъде наречен "Музей под открито небе" благодарение на забележителните сгради, чийто архитектурен стил е чудесна еклектика от местна и османска архитектура, както и гръцки неокласицизъм.

След кратка разходка се срещаме на площада в центъра на града и оттам потегляме за Ставрохори, където имаме среща с архимандрит Софроний. Пристигаме в Ставрохори късно вечерта. Архимандрит Софроний ни очаква и ни придружава с колата си до мястото за настаняване. След това ни кани в местния ресторант, където епископа на Ксанти е осигурил безплатна вечеря за цялата група.

 

 

< назад