За свободата и вярата

(09.12.2010)

Професорът по Християнска философия  Калин Янакиев, гост на Младежката среща тази вечер, споделя, че с известно притеснение започва беседата си. Към предложената му тема за свободата той добавил, както се изрази, и вярата.

В началото той насочва вниманието ни към евангелския разказ за св. ап. Петър, който тръгва по морето към Иисус.  За мене, казва проф. Калин Янакиев, това е метафизичен шифър или притча за свободата и вярата.

Тук той прави паралел с будизма. Привежда пример с четирите видения на Буда. За първите три той казва, че показват нашите източници на страх. Така стига до заключението, че собственото ни битие не е обезпечено. Ние сякаш живеем върху вода и трябва да ходим по вода. Паралелът между будизма и Християнството изтъква предимството на Православието. За будиста, който вижда, че върви по водата е логично да нададе вик и да се отдаде на бездната. Това е извода на нехристиянската аскетика. За православния християнин, който се разграничава от елементарните прозрения на будистите, съществува метафизично доверие. Това метафизично доверие, обяснява Калин Янакиев, не е волята за живот на Шопенхауер,   не е езотерично знание, а онова, което може да даде смисъл на волята.

Той обяснява вярата с понятието предцърковно дисциплинарно доверие. Християнинът иска да върви по водата, не защото не се страхува. Той има доверие в Онзи, на Когото казва: "да будет воля Твоя."

Св. ап. Петър извиква за помощ, когато губи доверието и тогава идва помощта. Тази постъпка на апостола е назована скок на вярата, вяра -акт, по думите на някои богослови.

Беседата се насочва към парадокса на вярата. „Ако не се обърнем към Бога в молитва, ако не Го назовем във второ лице, няма да има и трето лице". В православната традиция Бог се доказва с молитва. Разговарял съм с интелектуалци и те твърдят, че нямат удостоверение за вярата. Доказателството не може да направи някого вярващ. Привеждам на студентите си доказателство на Анселм Кентърбърийски. И ги питам: има ли нещо неубедително в него? Те ми отговарят, че не намират нищо неубедително. Следващият ми въпрос е : сега станахте ли вярващи? Те отговарят, че не са повярвали.

Професор Калин Янакиев говори още за средновековния спор за Свободата на волята и благодатта, за Ероса, за злото, за свободата на избора, за упреците, които често отправят към православните християни, защото вярват в отживелици и робуват на канона. Проф. Калин Янакиев дава пример с дома. Любовта се въплъщава в обикнат порядък, а истинският дом е обективация на любовта. Църквата е дом, трапеза на Бога с хората. Това е реализация на любовта. Каноничният строй не ограничава свободата. Ако се превърне в заместител на изчезнала любов, тогава става ограничение.

Да екзистенциализираме вярата си, завършва проф. Калин Янакиев, да не я декламираме, за да не се превърнем в църковен субститут на комсомола.

 

 

< назад